19-ти ноември, централна България.
Очаквах този ден дълго време. Очаквах да има форма, чувство, мирис или цвят поне. Но не. Той дойде неподправен, непарфюмиран, като… като въздуха: неуловим.
Вдишах го. Всъщност имаше лек мирис на дим – на печка, в която горят дърва.
Тъкмо беше превалял дъждец. Земята дишаше отворена и диханието й беше топла пара. През порите й дъхаха още неизброими колонии на бактерии, протозои, водорасли, гъбни мицели, нематоди, артроподи, земни червеи, ларви на бръмбари, земеровки, мравки, корени.
Под стъпките ми нежните стъбла на тревите хрущят.
“Да направим зеляница*!” – предложих. Излязох навън и се разходих в градината. Намерих. Клекнах. На едно място имаше и киселец, и глухарче, и теснолистен живовлек. Набрах от листата. Стана чудна баница-зелник. Най-хубавата, която съм опитвал. И продължавам да се чудя. Защо?
*зеляница (босн.) – зелник (“зелена баница”), баница, приготвена със зелени листа според сезона.
Чудя се защо се чудиш, но в същото време знам, че ти всъщност знаеш Защо?
Благодаря за въпроса и с вълнение отговарям, че най-вкусната баница, е тази, направена с натурални продукти, получени от (нашето) взаимодействие с живия свят. Колкото биоразнообразието е по-голямо (голяма част, от което е невидимо за окото), толкова насладата на сетивата (за мирис, вкус, докосване) е по-голяма, тъй-като милиони същества оставят своя отпечатък в крайния продукт. И така листата не са просто листа. Оказва се, че едновременно с най-вкусната храна, която можем да ядем, това е и най-лесното нещо за постигане. Пожелаваме го и продължаваме нататък… =)
Пи-ца-ни-ца-ааааааааа-аа-а ммм’ням’ням
ДА. Обаче, have you tried пицач?