Да ти замине покривът и произтичащите от това размисли
—Да имаш покрив над главата! – чуваш много пъти, но мълчиш. Клатим същите тия глави, които имат покрив, във съгласие. До момент, когато покривът просто си тръгне. Не ви се вярва? Слушайте какво се случи.
Освен ако не си номад, най-вероятно си от хората с покрив над главата. Дали така си се родил или с честна пот си го придобил, може би до сега дори не си му мислил. Но покривът МОЖЕ да си тръгне.
В един живот поне веднъж на човека се налага да извърши „ремонт на покрива“. Това е изтощителна физическа, умствена и емоционална работа. Самостоятелно нямаме нужната квалификация, умения, знания и време. Затова наемаме някой друг да свърши работата вместо нас. Ние бихме се съгласили с удоволствие и сме готови да изплатим сума пари.
Майстори много, но няма кой да свърши работата.
Стигнахме до тук: нужен е ремонт на покрива. Планът включва да намерим фирма, бригада — хора, които знаят и могат. Ето го и първото препятствие. Сигурен съм, че сте виждали разлепени обяви — бригада извършва ремонт на покриви, малка снимка и телефони. Понякога ми се струва, че обявите са в целия град. Но това е вярно само, ако не ви се налага ремонт. Ако активно се интересувате от услугата, забелязвате, че обявите са на една-две компании или бригадата „работим в цялата страна“. Оказва се, че търсенето далеч надхвърля предлагането. И точно това е предпоставката за покрива да си замине.
Истинските майстори (знаещи и можещи) или не се занимават с това в момента, или са заети месеци напред. Възнаграждението им не е унизително, иначе нямаше да има смисъл!
#КОЙ работи, въпреки че няма смисъл? Отчаяният. Някои черти, по които да го познаете: #кой ходи с джапанки, а инструментите му са кози крак, тесла и моторна резачка; #кой е строител, а не дърводелец; #кой работи бързо; #кой по време на предварителния разговор е изключително любезен; #кой става раздразнителен, ако задавате детайлни въпроси. Съмнявате се в #кой??
Аз наех #кой — беше ми препоръчан! След като разбрах, с #кой си имам работа, му поблагодарих за урока, възнаградих го за загубеното време и… Виках неволята. Да, точно като в приказката: бащата посъветвал синовете си, ако нещо се случи, да викат неволята. Така и стана. С тази подробност, че след като ти замине покривът, неволята сама си идва.
За мене това се превърна в предизвикателство. Да преживея приказката за неволята!
—Кой ще ти направи покрива?- ме попита #кой изненадано, преди да си тръгне. Тогава още не знаех. Знаех, че няма да е той.
