Необичайно зла комбинация

Необичайно зла комбинация

Радвам се, че вече и в наше село изгря слънце. То от съвременна гледна точка Земята не била плоска, но това трудно се забелязва, докато не се отдалечиш на разстояние от нея. Но пък тогава, изглежда и малка. Може да си направиш селфита и да се преструваш, че я хващаш с пръсти. Хм, оптическа илюзия. Мисълта ми иде, че нощ не е нищо друго, освен сянката на Земята на земята. Ха!

Радвам се, защото и в нашия селски магазин мога вече да намеря пиво, което да става за пиене. Не, не говоря за кисело мляко. Без повече завъртяни изречения, ето какво се случи там снощи.

Собствениците са ми познати, но магазинчето е доста оборотно и те все са заети и рядко се виждаме. Този път, обаче, поради по-късния час или друга причина, се засичаме. Аз изкупувам всичките кутийки Столично Вайс от хладилната витрина, цели шест. Отивам да платя на касата, където управителката е с гръб към мене — нарежда нещо. “О, здравей!”, обръща се. Стандартното как-си. “Ами, тази новата бира ще заредите ли? Казва се Загорка ИПА”, питам аз; те имат всичко друго, включително и безалкохолна. “Мъ! Не съм я чувала!”, ми отговаря троснато и с авторитет, сякаш ми казва, “Мой човек, толкоз стока минава през мене, дори и да съществува, щом Аз не съм я чувала, няма да е нищо хубаво!” Аз обаче настоявам. “Как, как се казва?” “Загорка ИПА”, повтарям. Тогава на помощ ми идва служителка, която докато почиства, става свидетел на нашия разговор: “Те цяло лято говорят за нея.” “Добре”, бързо сменя посоките моята позната, “утре ще е тук!”

Затова им потръгна бизнеса и даже се разрасна. Защото са отзивчиви. Но за мене това не е достатъчно. Пивото ми е присърце, но само доброто и с много хмел. Шофирам обратно към нашето място и размишлявам. Цял свят е полудял по Ай-Пи-Ей, а в България едва сега чуваме за ИПА*. Сещам се за друг разговор на друго място, относно пивоварна Пети Океан и тяхното пиво. Мъдри се табела: “Жива Бира”. Преди десет години, това работеше — словосъчетанието така те зашеметява, че чак се спираш. (Това е търсеният ефект.) “Жива бира?!” Мозъкът работи на високи обороти, “Как е възможно, ако тази бира е жива, следва, че всичко, което до този момент съм консумирал/а е било мъртво!” Напомня ми на онази игрива песен: “Представи си бабо Пено, живо пиле да умре, после пак да се съвземе и да почне да кълве!” Или друго: “Приятно ми е, казвам се Бира.” Аз не издържах на напрежението и попитах, освен, че бирата явно е жива, дали има някакво друго подразделение, стил или там както се казва. Та, човекът, с когото разговарях, обясни, че компанията е направила проучване на пазара, за това какъв вкус харесва българският пивопотребител и се оказало, че

— след рекламите —

най-масово се предпочита светъл лагер! Това, честно казано, ми дойде като гръм от ясно небе. Веднага се сетих за вица с индианците, които събирали дърва и прогнозата за времето. Това проучване е като парламентарни избори по времето на комунизма. От срам, да не си помислят, че съм от ония дето само питат, си взех един литър наливна “жива” бира. С погнуса я изпих, така де, платих три лева. Вкусът ми е познат. Вкусът на Новия световен ред (ако имаше вкус), вкусът на бирите в найлоново шише, стъклени бутилки и кенове, така както можеш да го срещнеш навсякъде по света. Унифицираният вкус на немалцови продукти — фуражен ечемик и царевица, обработени с ензими. Вкусът на евтината бира, който някои хора го определят като хлебен, но ние го наричаме:

ф е к а л е н.

Не съм мислил, че ще кажа това, и то за корпорация, но “Благодаря ти Загорка, че тласкаш стагниралия български потребител в правилната посока и най-вече, че мога, когато изляза от бърлогата си и аз да се почувствам човек, и да изпия една бира!” Помня времето, когато за пръв път опитах Столично тъмно Бок (беше само наливно). Днешното е като евтино копие на оня вкус. Помня и когато за пръв път излезе Загорка Ретро, първата партида. Беше толкова добро (и евтино)! След това имаше пауза в продукцията и новата партида дойде с вкус като сегашния. РазБираемо е, компаниите търсят баланс, така че да имат печалба.

Сигурно ще минат още десет години, докато България настигне Сърбия. Става дума за крафт бира сцената (в превод: занаятчийска). Какво да говорим за Полша, САЩ? Може би наистина трябва да се случи нещо разтърсващо (виж следващата публикация), за да си избистрим главите и да си отпушим сетивата. С отварянето на евро-границите разБирачите отлетяха като птички. Защото времената са такива, не е само нашият телевизор. Останахме само луковите глави и дебелите дървени. И да видим…

*ИПА е абревиатура, останала от времето на колониална Англия. В момента губи първоначалното си значение и се използва за пиво, при което се осъществява контакт на сериозни количества хмел с бирата на студено, след процеса на варене и ферментация, при което се извличат не горчиви съставки, а ароматни. Англоговорящите произнасят ИПА като “айпией”.

Leave a reply