Изрезки от Дневника на Лудия учен

Когато се храним или просто похапваме нивото на…
Когато се храним или просто похапваме…

нивото на…
(…на река Дунав?…)

…нивото на…

(сетих се!)

…пе-ха!

Но да започнем от начало.
Какво означава да похапваме? Обикновено не похапвам, а просто ям, когато съм гладен, затова отварям речника. Намирам две коренно противоположни значения — да поемам храна на малки хапки или в малко количество, съдържайки идеята за удоволствие и да ям доста! Хм, едното сякаш води към другото. Спомних си шеговитата фраза (особено, ако си на гости): „Хапнахме, пийнахме, дай да видим какво ще ядем.“ Т. е. хапването не е същото като яденето. Или ироничното: „виж, този доста си похапва“ за някой позакръглен.

„Ние… просто похапваме!…“ Представям си как съм се скрил в килера, за да похапна бисквити Еверест. Просто боцкам в дупката на бисквитата и бум! — в устата! Ммм — feels good — захар!… Но ето какво става по-нататък. Ям си аз весело любимите ми бисквитки, купени от магазина на село — една след друга, една след друга, даже си ги топя в любимото ми кисело мляко. И вече изял съм цялото пакетче почти, аха–да отворя второто, влиза жена ми и ме пита какво правя. „Просто похапвам“ — отговарям й аз, засрамен. Просто, просто, ама това просто ми вдигна кръвната захар. Стана сложно и заплетено. Чувствам се добре да похапна бисквити Еверест, обичам ги от дете, но защо трябва да се чувствам виновен? Защо ли? Ще ти кажа защо. Защото Пе-Ха!

Сега идва техническата част: „пеха“? — WTF!
Ok, you got me! Това е отрицателната логаритмична стойност на количеството водородни йони в разтвора. (О-хо, логаритми и водородни йони — става интересно.) Факт е, че това количество може да бъде измерено в слюнката с лакмусна хартия. Възелът се затяга. (Чакай, чакай малко, какво би направил всеки уважаващ себе си луд учен, когато попадне в затруднена ситуация? Разбира се, че си пуска малко реклами — те са източник на вдъхновение и наслада, на нещо ново и много свежо! Рекламна пауза.)

След глътката чиста свежест, главата ми се проясни. Изненадах се, колко просто е всичко това: захарта от моето похапване е добра храна и за бактериите, живеещи в устната ми кухина. Размножавайки се, те променят заобикалящата ги среда, екскретирайки отпадни за тях метаболити с киселинни свойства. Киселините, от своя страна се дисоциират до анион и катион, като катионът в случая е водороден йон, още наричан протон, което може да бъде измерено. Край на техническата част. (Ъй, Pretty cool! В историята се появиха дори протони, много добре, много добре!)

Защо една дъвка е по-добра от друга?
или
Когато дъвката говори — ние мълчим.

Нов детски спомен изниква от мъглата на въображението ми — розовата дъвка Идеал, която естествено е била подсладена със захар, която била добита в родната ни фабрика в Горна Оряховица от истинско захарно цвекло, отгледано по земите на милата ни татковина. (“And what about the Turbo bubble-gum? Not a word about it? Come on, back in the day it was a legacy!”)
А-ха, сега разбирам.
Ето го финалното противопоставяне: нашата дъвка не съдържа захар, за разлика от вашата и това може да бъде фактически измерено. Невъзможно е да спориш с фактите! А също и с радиото. Ok, let me figure this out… само ако съм презобал с бисквити Еверест, че ми е лошо на корема до толкова, че да се чувствам виновен, само тогава имам нужда от магическа дъвка, която ще повиши нивото на… нивото на… как беше… онова… ало, протоните, да, ще повиши нивото на протоните и вече… световният мир няма да бъде застрашен, right? Ya, you betcha! И ще мога спокойно да отида и да си легна в леглото, защото се почувствах много уморен след тези „междузвездни во(й)ни“ между науката и малките микроби. Лека нощ!

„Мамо, мамо, свърши ли приказката? Разкажи ми пак за дъвката Турбо!“
„Не, миличък, защото това вече е друга история — това е приказка за възрастни…“