15:33 ч. 29-ти шести. Разбира се, досадна муха обикаля в стаята и с настойчивост се опитва да кацне на главата ми. Седнал съм по турски и краката ми изтръпнаха. Сега дойде моментът на игличките. Гърбът ме боли. Дори не искам да се впускам в описание къде точно. Мухата вече не се опитва да кацне на главата ми. Годината може да е 7521-ва, а може да е 7522-ра, а дори и, защо не—2017-та. Но това ми се струва не толкова важно в момента. А! Накъде отиваме? Дано не е „пътешествие до никъде”.
Календарът на дядо
Прекопиран от календар с едри числа от едно до двадесет и осем е месец, започващ с първи, понеделник и завършващ с двадесет и осми—неделя. Над тази картинка, с бледи заглавни букви, написани на собствената му пишеща машина се мъдри:
Б Ъ Л Г А Р С К И В Е Ч Е Н К А Л Е Н Д А Р
Осъзнавам какво му е струвало да го изпише на пишещата си машина, защото по случайност използвам ябълков продукт. (Идеята на Стив Джобс е, използването на текстовия редактор да наподобява използването на пишеща машина. „Въх, от къде дойде тоя auto correction!”) Под картинката, по-ясно, написаното продължава:
I-януари, II-февруари, III-март, IV-април, V-май, VI-юни, VII-юлия, VIII-юли, IX-август, X-септември, XI-октомври, XII-ноември, XIII-декември.
Месеците – по лунния календар – 28 дни.
Годината – 13 месеца – 364 дни /първият винаги – понеделник, последния–неделя/.
365 ден – ден на годината /2014, 2015, ….3000…..5000/ особен ден/ високосен ден/ ден на относителната точност/ год. деляща се на 4 без остатък се прави набор от год. –1460 г. =365 дни–1 една год.–повтарящ се период, обособен ден, без друго наименование, както и деня на год. са последни дните и датите твърдо непроменящи се –само делници.
Основна мерна единица за време, както е установено и прието – секундата–часа в синхрон с установените по Гринуич часови пояси и астрономически установената мерна единица – годината.
Годишни сезони – пролет– 22.III–28.VI.– 91 ден, лято– 1.VII–7.IX.– 91 ден, есен– 8.IX.–14.XIII.– 91 ден, зима– 15.XIII.–21.III.– 92 дни + 1 висок.. Това е за умерено-континенталните пояси в северното и южно полукълбо, а останалите са разнообразни по място и време /напр. вечна зима, вечно лято; половин година ден, половин година нощ и прочие/.
Събитията станали на 29, 30, 31 съответно се отнасят на 1,2,3 число на следващия месец– запазва се автентичността.
Отпада лятното часово работно време– поема го месец юлия.
Предлаганият календар е астрономически, не се влияе нито от исторически, нито от политически, нито от религиозни, нито от професионални и прочие календари, които са специфични и се изработват по структурата на предлагания календар със специфичностите си.
С предлагания календар се премахват неточностите на досегашните календари и дублирането им с въведения западен календар /католически/. Например, Илинденско-преображенското въстание е избухнало на 2.VIII. – Илинден. По коварния западен календар Илинден е на 20.VII. и се подвеждат за честването му. Св. св. Кирил и Методии две чествания – на 11 май и на 24 май. С това се нарушава нашата празнично-обредна система, създава се неверие, дуализъм – потиска се утвърдения духовен мир на човека.
Предлаганият календар е оригинален, лесен и достъпен за приложение, равнопоставеност, а не : 7 мес. с по 31 ден, 4 мес. с по 30 дни и 1 мес. с 28 дни и прочие.
Източноправославният календар се прилага от много страни и народи; редува се; смяна само на месеците, годината, века.
Човечеството се нуждае от Вечен календар.
2015г.–ххх
Защо ни трябва календар?
В крайна сметка, трябва ли ни календар или не? Може би мнозина ще се учудят, че това може да е въобще под съмнение. Но не са ли делниците, които се сливат в един дълъг и сив, еднообразен, повтарящ се ден, а томсойеровият уикенд настъпва само, за да подчертае мизерното състояние, в което се намираме. Навярно повечето от нас нямат нужда от календар. —Днес? —Пишем го дъждовен.
Дъждовен или слънчев, днес е хубав ден и бавно се спуска хубава нощ. Една от най-късите. Е, то пък ден като ден—специал! По случая, решавам да му спретна едно хайку, ей-така по пантофи:
Нощта е къса—
няма лов на охлюви.
Да видим звезди!
***
А някой някъде на съседен балкан е легнал по гръб върху стар „Запорожец“ или „Шкода 100 Ес“, паркирани за „вечни“ времена и свири на китара. Без публика. От сърце. За звездите.

Подкрепям!… и хайкуто е много хубаво!