(далечен глас от радио, убедително): „…В днешно време всяко домакинство се гордее със своя арсенал от почистващи средства – имаме ги най-различни: под мивки, в килери, в бани, в тоалетни, върху пералнята, в гаража и на вилата – задръстват рафтовете със цветните си пластмасови опаковки…“
(гласът от радиото, по-близо): „…Днес, дори приятелството между две момиченца е застрашено, тъй като блузата е съсипана и „Мисията невъзможна“ е за нейното изпиране. За щастие обаче, „добрата“ ористница на химията се появява с бъркалка в ръка и с изкочили навън очи крещи истерично да се хванем за розовото…“
„…Като с магическа пръчица премахват петната от дрехите, спасяват едно приятелство и карат бизнеса на малко провинциално ресторантче да процъфти…“
– Но тези средства –
каза гласът в ухото ми и в този момент знаех как ще продължи: „Крият малка тайна.“ – тихичко си измърморих аз – …крият своята „Малка тайна“ до момента, в който не завъртим лъскавата опаковка и видим ужасяващия знак – черен хикс на оранжев фон: „Дразнещ!“ или: „Вреден!“, но какво означава това?“ – гласът сякаш се изпари в далечината като мараня.
Настъпи тишина.
– Какво става? – казах аз и сам се изненадах, че чувам собствения си глас – започнах да недоумявам – в ръцете си държах ярка бутилка с голям етикет на нея: „ИЗЧЕЗНИ!“. Бавно завъртях очи и погледнах на гърба ѝ. Без да искам трескаво зачетох компонентите:
– Вода, натриев лаурил–сулфат, кокамидо–пропил–бетаин, натриев–кокоамфоацетат, ПЕГ–4–рапичносеменен–амид,… Какккво става? – продължавах да недоумявам. Нищо не разбирах! -…ПЕГ–7–глицерил–кокоат, поликватерний–7, тетранатриев–ЕДТА, метилхлороизотиазолинон, метилизотиазолинон, бутилфенил–етилпропионат, Цв15985 – сложни химически формули в миг се превъртяха пред очите ми и: ПУФ! “Изчезнах безследно.” Събудих се на масата в трапезарията, а дали беше четвъртък или неделя, или пък вторник? Ощипах се: уух – боли! „Значи, трябва да заключа, че току – що бях сънувал, че изчезвам като дим. Това не е на добре.“ – казах си. От месеци наред в малката ми лабораторийка се опитвах да произведа малкото бяло блокче, което тайно дочух, как двама посветени го наричат „сапун“. До този момент бях опитал какво ли не, дори смесих маслото с разтопено злато, но никакъв успех. Явно късметът не беше на моя страна. Отпуснах се на стола, ушите ми пищяха, а погледът ми се рееше. „Няма да се отказвам.“ Тогава я съзрях: книгата си лежеше на масата, кацнала като птица. Тиха и спокойна, сякаш ме наблюдаваше. Странно. Загледах се в заглавието – беше на английски. Опитах се да го прочета: „Правя – радикален домашен БТ за един пост–консуматорски свят“ от Кели Койн и Ерик Кнутзен, сричах имената аз. „Интересно кой ли я е оставил тук?“ Не издържах. Грабнах я и я разлистих, и отворих точно там. Вече знаех. Отговорът на моя въпрос беше: „42“.
следва продължение
