Баба Марта тихомълком се настани в календара. Зае пост като пазител на сивотата — поредният gloomy day. Седнал съм с гръб към печката и приятни вълни топлина се разливат по тялото ми, сякаш се пренасям някъде, където е по-слънчево и весело от тук. Поглеждам през прозореца за миг — облаците не помръдват. Но това се оказва стряскащо измамно, когато вглеждайки се, ги виждам да се тътрят супер бавно, трансформирайки се; само създават илюзията, че са заклещени на небето, сякаш се намираме в казан с похлупак. Колко потискащо!
Но и това се оказва измамно. По време на привидно застиналото в мъгла и сивота утро, чувам птича врява от градината пред къщата. Ято черешарки и други дребни перушанци лакомо заработват закуската си. Трябва да се пресегна за бинокъла, за да наблюдавам по-отблизо, без да ги изплаша. Ядат ядките от сливовите костилки, аха, ето защо се казват черешарки — сигурно по същия начин отварят и черешовите костилки със здравите си клюнове. Ровят в меката черна пръст и от там вадят набъбнали от снега сливови костилки. Някои птичета, като извадеха бялата ядка, пръпваха в клонките на съседния гъсталак, за да не им отнемат плячката. Нахраниха се и отлетяха. Гълчавата замлъкна.
Но и това се оказва измамно. Излизам навън. Не е толкова студено, около нулата е, но отгоре. Първото което чувам е далечен метроном — тпърр, продължителна пауза и пак, тпърр — в долината големият кълвач задава ритъма на деня, а по-отдалече друг му отговаря. Заслушвам се в паузата, всъщност не е тихо. Изведнъж ушите ми сякаш се отпушват и ме залива поток от птичи гласове. Как да ги предам на човешки език? Не мога. Знам, че това са различни синигери, когато чувам: бицьо-бицьо, чичопей, бичи-бичи, ципи-ципи, чи-чи, ци-ци, цъп-цъп, пцъп-пцъп, цип-цип, пципцициципи. Птърр (пак), бум-бум, далечен тътен откъм Балкана, чичири, чяв-чяв, пцъ-пцъ, кукявкяв, пиу-пиу, ухехъхъхъ! И всеки път, когато чуя гласа на тази последната птица, се питам: „И кое беше толкова смешно?“ Наистина, е смешно.
Обикновен зимен ден беше оня ден. Днес е друго. Птиците ми казват: идва пролет. Не можеш да го спреш. Дните като череши се изпълват, за да догонят нощите студени и да станат равни. Равноденствието наближава — само два пъти в годината продължителността на деня и нощта е същата навсякъде по земята, ах, красота!
