Пролет в Балкана

— Първа пролет!
— Втора пролет!
— Трета пролет.
Четвърта пролет, пети ден, седем хиляди петстотин двадесет и някоя година, второ тримесечие. Празненствата по случай изравняването на деня и нощта поутихнаха, но все още, в далечината, сливайки се със случайни тътени от Балкана, бумтеше тъпанът от съседно село, струва ми се Пържиграх; гайда не се чуваше, но със сигурност ручеше и гайда. (Дори и да нямаха личен гайдар в селото, гост-музикант се канеше от близо и далече — ценени бяха гайдарите високо.)
Непознати хора по улиците на града пък, спонтанно се спираха, за да се прегърнат и да си пожелаят честита пролет. Акордеонист, поставил скромно шапка на крачка пред себе си, разпъваше меха до откат, самозабравил се, опиянен, сякаш от някаква външна сила, която даваше на пръстите му бързината да заплитат такава игрива ръченица, че човек, докато го слушаше с притворени очи, можеше да види форми и багри като в българска шевица.
Вярно, че Баба Марта ни изненада като в последния миг, изпрати мраз и цветен сняг с прасковен оттенък (босите ми крака усетиха фин пясък от Сахара, замесен в тази конспирация), и чак тогава си отиде, оставяйки охра в локвите и върху младите копривени връхчета в градината. Все едно рече: „— Ето, аз бях до тук, зимата си отиде!”
В зона нулева, ние планираме, за да оркестрираме новия сезон според „вселенските пермакултурни принципи“. Зад стените от плетарка, природата не чака. Всеки отместил се от слънчевия лик облак, отприщва потока живителна сила към Балкана. Игличките на боровете, смърчовете и елите са истинските фотоволтаици. Стволовете надебеляват. Корените се удължават, обгръщат ги гъбните хифи. Живи жълъди под дъбовете са наляли сочни кълнове. А в градината?