a.k.a.
A hardcore fartichoke stir-fry.
Горим дървата на цикли, така, както старите хора са ни учили. Сега е такъв момент — ракиено време е минало, рано е за вечерния филм и какво да правиш? Пусто се не седи! Поглеждам печката. Чувам печката. Водата, сипана в тенджера, много бавно завира, издавайки особен звук, като едно далечно моторче на делтапланер, сякаш кръжи и аха-да наближи и пак се отдалечава… църцори, цвърти и сякаш ми говори: “Дървата изгоряха, свежи въглени прекрасни, гранатови отблясни…” Цепениците в печката изгарят, все още заемат формата на дървото, но по тлеещата им светлина, разбираш, че магическо преобразуване е протекло. От еластично и здраво тяло, изградено от биополимер, се превръщат в кристална форма — въглените. Въглеродният диоксид отлита през комина, водната пара също, оставяйки нежна паяжина върху сивкави кристали, които светят в тъмното, а на сутринта намирам прах.
Hard core. Сърцевината на дървото, която е по-тъмна. Особено здрава и плътна. При изгаряне, нажежава тухлите на печката до червено. Сутринта бях сложил две такива цепеници, от миналогодишните, защото горят бавно, изглеждат не по-големи от тухла, а тежат като желязо. Времето тъкмо се захлади и исках по-слаб огън, на който да не обръщам внимание за дълго. Към обяд обаче, дръвцата нажежиха печката на червено. Тенджерката ми подшушна нещо. Stir-fry! Няма нищо по-здравословно и вкусно от източния начин на готвене, при който нарязаните зеленчуци преминават през мазнината при висока температура и за много кратко време. Буквално храната се с(при)готвя пред очите ти. Зеленчуците омекват, но остават хрупкави и свежи, а вкусът е невероятен. Тайната се крие в съда, уок, облодънен тежък тиган с голям обем. На дъното се сипва наистина малко мазнина и при много силен огън, зеленчуците се “извъртат”, така че да се ожарят за кратко. Резултатът е вид капсуловане на парченцата, при което са сготвени “в собствен сос”. Всички хранителни сокове са запазени, зеленчуците не се нагряват та “да си пуснат сока”. Нещо между сурово и леко задушено. А това е здравословно, нали?
А моята тайна е друга. Преди съм имал неуспехи в приготвянето на Stir-fry (пържени зеленчуци), заради по-слаб огън. А сега усетих, че силата на огъня е доста подходяща. Поставих тигана (не е истински уок, но ми върши работа за двама души) на печката да се загрява. Оризът е приготвен часове по-рано, т.к. “зърната се киснат предварително за една нощ с оцет”. Най-дълго ще бъде нарязването на зеленчуците. Използвам класическо за мене, и изпробвано, съчетание: лук на по-едри парчета, така че да остане леко лют, моркови, зеле, и звездата на вечерта, голия! Морковът и земната ябълка настъргах с картофобелачката, зелето го накъсах.
Fartichoke. С високото съдържание на инулин земната ябълка (гулия), гордо наричана “пръдлив артишок”, храни добрите чревни микроби. А тях снабдяваме от литри домашно направено кисело мляко, кефир и квасен хляб. И освен “традиционните” източници на въглехидрати — пшеница, ечемик, ръж, просо, овес, царевица и картофи (едногодишни), хапваме и ядките на дървета и храсти — орехи, бадеми и лешници. На гъбите гениталиите. Радост за биома!
А за да наподобя вкуса на ориз със зеленчуци, тъй както го помня от китайските ресторанти в България, използвах мой прочит на соевия сос (поради неговата липса), като забърках няколко супени лъжици домашен оцет от бъз и грозде и остатъка от адски камък на дъното на бурканчето от домашен гроздов петмез и редуцирах на силния огън с прясно смлян черен пипер. И сол.
