Късната есен, намерих тези листа на чешмата, аранжирани от случайността. Но ми привлякоха вниманието. Кой знае какво е пермакултура? Природата знае. Но понеже няма ръце и не бърза, може да й отнеме повече време. Различно от човешкия живот. Ето ги главните елементи на една горска система. Всеки може да види подсказката на фотографията. Нека да я разгледам и аз, и да се опитам да позная какво съм заснел; по часовниковата стрелка, започвам от 9 ч.: къпина, орех, череша, липа, клен, дрян, повет; в средата — от дясно наляво — салкъм, слива, трепетлика и дъб.
Единадесет растителни вида, всички са многогодишни, девет от тях са дървета. Къпината върви по периметъра, тя има много важна роля, подготвя почвата за дърветата. Поветът (дива лоза) е катерливо растение, което формира вертикален слой в т. нар. етажност на гората (характерна за “зрелите” гори — които са достигнали баланс). Дрянът, а също и кленът в ранните си години, са част от подлеса, т.е. заемат ниските етажи в гората. Салкъмът, подобно на къпината и повета, е пионерно дърво, в корените на което, се намират малки грудки или удебеления, където симбиозно живее специфична бактерия (микроб). Този микроб притежава качеството да превръща въздуха, който хората не дишаме, във азотна тор, усвоима за растенията. Продължаваме със следващият кандидат и това е сливата. Тук бих отворил една голяма българска скоба за думата слива и за не негативната, а шеговитата конотация, която носи. Нещата са сериозни! Повечето го знаете, но да не забравяме други две качества на това полу храст-полудърво. От малкото храстче — смешната и вкусна трънка до многоуважаваната и дори богохвалена, тук на Балканите, слива, през трънки и глогинки до трънко-сливки и джанки включително; всички те повече или не чак толкова, но в комбинация, образуват храсталаци-гъсталаци, които спират нежните устни на овце, сърни и крави, но също и с времето да датат отпор и на зайци, кози и друга гризяща напаст. А и имат вкусни плодове. А ако нямат, са красиви за гледане, когато цъфтят. Тук, естествено можем да споменем цялата група от семейство Розоцветни, т. к. това са повечето овощни видове. Трепетлика, липа, клен растат сравнително бързо, имат по-лека дървесина, бърза дървесна биомаса от различен калибър, сигурно са добри за хартия (трепетликата е роднина на тополата), образуват симбиотични отношения с гъбни мицели, дават нектар, и/или кленов сироп, имат медицински свойства. Орех, череша и дъб. Бум! Това е климаксът, връхната точка или най-простичко покровът на гората. Това, което се вижда от високо по време на вегетация. Короните на отделните дървета, стоейки едно до друго. За последните три всички знаем. Малко или много, няма значение — важни са!
И това е накратко. Краш-курс по городелие. Може да си я запишете тази дума. Нова е.
